Стара Кресна (изписване до 1945 година Стара Крѣсна) е село в Югозападна България. То се намира в община Кресна, област Благоевград.
През XIX век Кресна е чисто българско село, числящо се към Мелнишката кааза на Серски санджак. По време на подготовката за Априлското въстание в Кресна по инициатива на Арсени Костенцев и Костадин Босилков е основан таен революционен комитет. На 5 октомври 1878 г. селото става център на Кресненско-Разложкото въстание.
В „Етнография на вилаетите Адрианопол, Монастир и Салоника“, издадена в Константинопол в 1878 година и отразяваща статистиката на мъжкото население от 1873 година, Кресна (Kresna) е посочено като село със 120 домакинства с 400 жители българи.
В 1891 г. Георги Стрезов пише за Кресна:
„ Кресна. С това име се разбират няколко махали разпръснати по западните поли на едноименната планина, която е част от Пирин. Захваща едно пространство от 5 ч. от Ю на С. При подножието на Кресна, от Градево до Яникьой, увива се Струма. Полите на планината са стръмни; срещу махалата Кресна има мост над Струма за царския друм. Почвата е твърде камениста, твърде слабо произвежда житни растения. Над Струма обаче висят лозя, от които излиза добро вино. Част от населението се занимава с дърводелство, секът градиво от гората и го разнасят със салове по Струма. Що има нейде-годе орна земя, държат я помаците. Изобщо жителите са в последна бедност, за окайване. Зиме минуват по тълпи от цели фамилии и села по Серско, Зъхненско и по България за работа. На една мома се плаща за целата зима само 30 – 40 гроша! Струма и притоците ѝ занимават няколко риболовци. Ловят се разни видове вкусна риба: белвици, рядко сомове и дребни рибички „циропки“ наречени. Кресна е мюдюрлук; разделя се на 4 махали: собствено Кресна, дето е мюдюрът, с 85 къщи. – Мечкул, 80 к., Хощава, 180 къщи, и Синакос, 90 къщи. Всяка махала си има кмет, църква и училище. В църквите и училищата се чете само български. По околните места, между най-плодородните, има и помашки села. Всички говорят по-добре български от самите християне креснянчане; живеят си братски и по нищо дори не се отличават от братята си. Само най-богатите знаят криво-ляво по някоя турска.“
Към 1900 година според известната статистика на Васил Кънчов („Македония. Етнография и статистика“) в селото живеят 700 души, всичките българи-християни.
В 1901 година в Кресна по инициатива на Яне Сандански е основан комитет на ВМОРО. Председател на комитета е Андрей Мицов, а пунктов отговорник – брат му Прокоп Мицов. Членове са Стоичко Кълбов, Андрей Паскалчев, Симеон Гамярски, Илия Попянакиев и учителят Георги Корчев.
Според статистиката на секретаря на Българската екзархия Димитър Мишев („La Macédoine et sa Population Chrétienne“) в 1905 година християнското население на Kresnaсе състои от 720 българи екзархисти. В селото има 1 начално българско училище с 1 учител и 20 ученици.
През 1912 година през Балканската война Прокоп Мицов оглавява четата от Кресна, с която води бой за опазването на Черния мост на Струма при Кресненското ханче.
