Активности

В близост до Екоселището може да се насладите на различни природни, културни или туристически обекти. Ето някои от тях:

1. Рафтинг по река Струма

Рафтинг по река Струма – приключението, което ще помниш завинаги!

Ако търсиш комбинация от адреналин, природа и емоции, рафтингът по река Струма е точно за теб!
Само на час път от София и Банско те очаква едно от най-красивите и динамични трасета в България – Кресненското дефиле. Тук планината и реката се срещат, за да създадат перфектната сцена за твоя следващ незабравим ден.

---

Спускания всеки ден от март до ноември

Рафтинг сезонът по река Струма продължава от март до ноември, а спусканията се провеждат два пъти дневно – в 10:00 и в 14:00 часа.
Независимо дали си начинаещ, или вече си покорил няколко реки, трасето предлага идеален баланс между забавление и предизвикателство – вълни, бързеи и моменти, които ще накарат сърцето ти да забие по-силно.

---

Защо да избереш именно Струма?

• Най-доброто рафтинг трасе в България – динамично, живописно и напълно безопасно.
• Професионални и сертифицирани инструктори, които ще се погрижат за твоята безопасност и добро настроение.
• Цялата необходима екипировка е включена – неопрен, боти, яке, каска, спасителна жилетка, гребло и транспорт след края на спускането.
• Удобна логистика и бърз достъп – само на 120 км от София.
• Невероятни гледки и свеж въздух, които ще ти напомнят защо обичаш природата.

---

Подходящо за всеки

Рафтингът по Струма е чудесно преживяване за:

• приятели, търсещи приключение;
• семейства с по-големи деца;
• фирмени тиймбилдинги и организирани групи;
• всеки, който иска да излезе от зоната си на комфорт и да се зареди с енергия.

Не е нужно предишен опит – само желание за забавление и приключение!

---

Спомени, които остават

След като бурните води утихнат, ще те очакват снимки, смях и истории, които ще разказваш дълго след това.
Нашият екип ще улови всеки момент – от първата гребка до финалната усмивка.

---

Готов ли си за приключението?

Ела с нас на рафтинг по река Струма и усети свободата, която само реката може да даде.
Запиши се още днес и си подари ден, пълен с емоции, смях и адреналин!

Сезон: март – ноември
Часове за спускане: 10:00 и 14:00
Локация: Кресненско дефиле, река Струма
Включено: пълна екипировка + транспорт след спускането

Повече информация може да намерите тук: https://reflipteam.com/rafting/rafting-struma/

<iframe width="560" height="315" src="https://www.youtube.com/embed/K-R2Elyvz9M?si=dViI6U-d4oXYJmZN" title="YouTube video player" frameborder="0" allow="accelerometer; autoplay; clipboard-write; encrypted-media; gyroscope; picture-in-picture; web-share" referrerpolicy="strict-origin-when-cross-origin" allowfullscreen></iframe>

---

2. Каяк за всеки

Всеки ден спускания с каяци. Най-доброто забавление през лятото! Спускането може да бъде екстремно или по-спокойно, в зависимост от избора ви на сезон.

---

3. Каньонинг за начинаещи

Каньонинг за начинаещи в Кресненското дефиле!

4. Въжен тролей над р. Струма

Въжен тролей или ZipLine е сравнително ново екстремно приключение, което ви дава възможност за друг поглед на природата около вас. Преживяването е подходящо за малки и големи.

5. Каране на колела

Целият район предоставя много възможности за практикуване на планинско колоездене. Няма маркирани маршрути, но по който и път/пътека да хванате ще може да се насладите на невероятни гледки и изживявания.

В случай, че не разполагате с колело, ние предлагаме колела под наем. Ако имате интерес, свържете се с нас.

6. Спортен риболов в района

В с. Стара Кресна има комплекс за спортен риболов, разполагащ с 3 водоема, а обект на спортен риболов са рибите – бял амур, шаран и толстолоб. Около всеки от водоемите има специално поставени маси с пейки за отдих и има монтирани чешми с питейна вода. В комплекса има и домашни животни (пуйки, кокошки и зайци).

Риболов може да практикувате и на р. Струма, съгласно законоустановените режими.

7. Разходка до старата църква на с. Стара Кресна, килийното училище (сега църква) и конак

Църквата се намира на около 300 м. от Екоселището. Първата сграда, която ще видите е старото килийно училище, което сега се използва за църква. Старата църква се намира зад тази сграда. Свидетелствата показват, че старият храм е бил уникален и с много голям сан за времето си. „Свети Архангел Михаил“ е възрожденска църква и е част от Неврокопската епархия. Обявена е за паметник на културата. Светата обител е изградена през 1856 г. на мястото, където е имало няколко оброчища и два малки параклиса. През 1866 година в трема на храма Спас Харизанов открива взаимно училище. Църквата е опожарена през 1878 година при погрома на Кресненско-Разложкото въстание и е възстановена три години по-късно. Отново е запалена и изпепелена през октомври 1912 година по време на Балканската война от отстъпващите османски войници. Храмът е имал два входа – от запад за жените и от юг за мъжете. Подът е покрит с печени тухли, а в стените има вградени гърнета за акустика. В действащия храм са запазени някои от старите икони, преместени от опожарената църква и камбаната.

Конакът се намира в края на селото и представлява къща, във възрожденски стил.

8. Посещение на Ощавски минерални бани или Градешки минерални бани

Ощавските минерални бани, в зависимост от местоположението си са обособени в 2 термални групи. Единият е горещият извор (Врелата баня) при село Ощава, на отстояние от Екоселището около 6 км, не достъпно с лек автомобил. Сградата е изоставена и не се поддържа, температурата на водата е 65^◦. Другият извор е топъл (Хладката баня), намира се на 2,5 км от Екоселището и се помещава в непретенциозна сграда, строена през 20-те години на XX век., но поддържана. Водата е с постоянна температура от 38° и много помага в лечението на опорно-двигателния апарат и заболяванията на нервната система. До Хладкия извор има и малка калолечебница с 2 отделения.

До двете бани има маркиран пешеходен маршрут. До Хладката минерална баня се стига за 30-40 минути от Екоселището. До Врелата баня ще ви трябват още 30-40 минути от Хладката баня. До Хладката баня може да стигнете и с кола по черен път, за около 15 минути.

Градешките минерални бани се намират на 20 км от Екоселището. На територаията на община Кресна са открити минерални извори, локализирани в 4 основни находища – между гр. Кресна и с. Долна Градешница, между с. Стара Кресна и с. Ощава, при селата Горна Брезница и Влахи, като най разработени до този момент са Градешките извори. Градешките бани имат 5 минерални извора с температура на водата от 20 до 68 градуса, водите са бистри без мирис и приятни за пиене. Подходящи за лечение на опорно-двигателния апарат, дихателната система, нервната система, стомашно-чревния тракт и др.

9. Разходка по пътека до ж.п. спирка с. Стара Кресна

Пътеката до жп спирката е малко повече от 2 км., применава през няколко горски дървесни пояса и невероятни гледки към Кресненското дефиле и р. Струма. Пътеката е лека, с ниска степен на трудност, подходяща е и за летни преходи, тъй като в по-голямата си част е в гора. Пътеката се включва в стар римски път, на много места се виждат каменни подпорни зидове. По пътеката се срещат костенурки, сърни, елени, а от растителните видове дъб, бор, кестен, бряст, къпина, хвойна, кактус и др. Пътеката е подходяща за любителите на екстремното спускане с колело.

Екоселище Дебели даб предлага водач по пътеката и/или трансфер от края на пътеката до Екоселището. За повече информация, свържете се с нас.

10. Разходка по панормна пътека с. Стара Кресна

Пътеката обикаля селото, като може да се насладите на гледки към Малашевска, Рила и Пирин планини.

11. Разходка до с. Сенокос

С. Сенокос е на разстояние около 9,5 км и с кола ще ви трябват около 25 минути да стигнете до него. Селото е удобен изходен пункт за изкачването на връх Пирин (2593 м) – най-северния алпийски връх на планината. Но предлага на посетителите си и други маршрути, с различна трудност.

Едно от местата, които може да посетите е местността Света Марина, където се намира вековен бор, старо оброчище на светицата и новоизградения параклис. Смята се, че дървото има магична сила и всеки, който го прегърне, получава сила и енергия. Дебелото стъбло на дървото е израснало буквално през скалата. В близост до него е “лепеният камък” – скала, към която са присадени малки плоски камъни, наподобяващи рамка. Тези камъни са уникални, защото технологията на залепяне е непозната за археолозите. Никой не може да определи начинът и целта на това залеване на малки камъни, към голямата скала, от която излизат корените на вековния бор. Местните разказват, че камъните винаги са си били така и не се помни през коя епоха са били залепяни. При по-продължителен престой на мястото се забелязват скалата, наподобяваща лъвска глава и провиралището под нея.

До скоро в землището на Сенокос е имало няколко вековни дървета, може би на възраст по-стари от селото. Известни са били и вековните дървета на оброчищата Св. Никола и Св. Тодор. Единият загива от силни ветрове, а другият от пожар.

Характерно за вековните дървета е, че те открай време по тези земи са били възприемани от хората за свети, нещо като символ на божествената сила и затова никой не посягал на тях. За българите, които почитат големите дървета и до днес, дъбът е символ на силата и мъдростта, а според някои и остта около която се обръща света, а борът е символ на безсмъртието.

За да стигнете до местността Света Марина, тръгнете от центъра на Сенокос по черен път за местността “Ширината”. След около 300 метра изкачване, пътят се изоставя и се тръгва посока запад – вдясно. Изкачва се малък хълм, по нещо, което наподобява стъпала с импровизиран дървен парапет. Ако се продължи нагоре по черния път и се подмине Света Марина, се стига до дървени маси, на които се устройва събора на селото, тъй като площадката на самото оброчище не побира всички посетители. Открива се чудесна гледка на изток, към връх Пирин и на Запад към Малашевска планина.

Друго, което може да разгледате са православният храм „Св. Димитър“, който е построен през 1894 г., опожарен от турците през 1912 г. и възстановен през 1927 г., както и параклиса Св. Георги.

12. Разходка до с. Мечкул

Селото е на разстояние около 10 км от Екоселището и с кола ще ви трябват около 25 минути да стигнете до него. В района на с. Мечкул има какво да се види, а ето и част от забележителностите:

• Църквата „Св. св. Петър и Павел“
• Параклис Св. Мина
• Скален мегалитен комплекс (скално светилище)
• Наблюдение на лешояди
• Мечкулска река и водопад

В района има няколко параклиса и църкви. Църквата „Свети Илия“ е построена на 3 km южно от селото в 1805 година. Към нея в 1836 година е открито килийно училище. Разрушена е преди два века, по-късно е намерена икона на Исус Христос в района, която се пази в църквата в селото. В 1892 година е построена църквата „Св. св. Петър и Павел“, обявена за паметник на културата. В архитектурно отношение представлява трикорабна, изградена от камък, псевдобазилика, без купол и с открит трем на юг. Покривът е двускатен с керемиди и има три метални кръста. Главният вход е от запад, като има и втори от юг. До северозападния ъгъл на храма на метална конструкция е закачена камбана, отлята в 1898 година, която е украсена и има ктиторски надписи. На западната фасада е изписана сцената „Страшният съд“. Стенописите и иконостасът са изработени от банския зограф Михалко Голев в 1898 – 1899 година. Ценни са и владишкият трон, амвонът, кованите свещници и ктиторските столове.

Мегалитното скално светилище Св. Мина се намира в местността Амина в близост до землището на село Мечкул. Малка дървена табела е единствената, която посочва местоположението на скалния комплекс, но може да намерите местоположението й и в гугъл карти.

Древният скално-култов комплекс се намира в непосредствена близост до параклисът на Свети Мина. Оттам може да се наблюдават и лешоядите в района или да се отиде до Мечкулския водопад.

Преди много десетилетия е кипял живот в района. Оттук са минавали кръстоносците, римските и тракийските пътища, а по-късно – и турската поща. Край Мечкул е минавал и пътят на виното. Някога е имало плодородни лозови масиви и са се произвеждали огромни количества вино. Днес обаче са запазени само легендите и приказният скален град. Край някогашното древно оброчище са разположени каменните „гардове“. Тъй като комплексът е слабо проучен от археолози и историци, покрай него витаят повече легенди, отколкото факти. Според една от тях огромните скални масиви са били наредени от самите титани по заповед на Зевс. Според друга – вярването е, че тук е имало древно светилище. Именно в него Александър Македонски получава предсказанието, че ще завладее света. Все още има хора, които твърдят, че знаят точно върху кой камък е извършено гаданието.

Едни от малкото сведения, които ни дават археолозите, е, че мястото е обитавано още от 7000 г. пр. Хр. и са открити наслагвания на различни култури. Когато земите на Древна Тракия стават част от Римската империя, тук е изградено ново светилище. През ранното Средновековие езическите богове пък са изместени от християнството. Тогава за покровител на това свято място е избран Свети Мина. Местното население от векове почита светеца и на празника му (11 ноември) се отслужва курбан за здраве.

Историята на църквата, която днес се издига на мястото, е също толкова мистична и вълнуваща. Тя е свързана с предсказание на баба Ванга. Една жена от село Мечкул била много болна. Отишла при пророчицата да търси лек. Ванга ѝ казала да се върне в село и да направи курбан на скалите в местността „Амина“. Жената сторила всичко, което ѝ било заръчано, и скоро оздравяла. След като историята се разчува, местните хора решават, че трябва да построят храм на това свято място. Така с общи средства и усилия издигат църквата „Свети Мина“ през 1950 г.

13. Туристически преход до с. Влахи

Туристическият маршрут с. Стара Кресна – с. Влахи е маркиран, продължителността му е около 4 часа.

Въпреки че постоянните жители на село Влахи са около 10 човека, то има богата история и забележителности, които си заслужават трудния път до него. В селото има две църкви – главната църква на площада, която е опожарявана и строена многократно, като последната сграда е от 1912 г., и старата църква “Св. Богородица”, която е от 17-18-ти век и е полувкопана. Тя се намира на около 20 м вдясно от острия завой в началото на селото. Тя е най-старата църква в района. В близост до селото са известните Влахински водопад и Влахински езера. В селото има 4 действащи неправителствени организации – Фондация “Училище за природата”, Сдружение “Въображение”, Сдружение за дива природа “Балкани” и Сдружение “Семпервива”. Фондация “Училище за природа” управлява Еко-център “Училище за природа” – център за приложно природозащитно образование и учене чрез преживяване в Югозападна България. Помещава се в сградата на бившето училище на Влахи, но сградата е изградена наново, като са запазени само основите. Сдружение “Въображение” и Център “Шаралия” поддържат природоустойчиви практики – тръстиково легло за пречистване на водата, вятърна перка, компостни тоалетни, производство на био зеленчуци, плодове и риба и други дейности. Тяхната къща се намира на централния площад. Сдружение “Семпервива” се занимава с опазване на автохтонни породи – стада каракачански кози (дългокосместа калаферска и виторога), овце, каракачански коне и български овчарски кучета, които пазят стадата. Те произвеждат козе саламурено сирене и пастърма, както и вълна, от която се правят забележителни кукерски костюми. Сдружение за дива природа „Балкани“ поддържа във Влахи “Образователен център за едрите хищници”. Той има интерактивна изложбена зала, в която ще може да научите повече за начина на живот и средата на вълците, мечките, рисовете и чакалите, кафене, магазин за сувенири, конферентна зала. Центърът се грижи и за две мечки и два вълка в широки заграждения с естествена за тях среда. Тези животни са посланици на природата, те са отгледани от малки с хора, социализират се и реагират спокойно на посетителите. До загражденията на мечките и вълците се достига като тръгнете по склона вдясно от училището, пресечете моста и поемете по пътеката нагоре към махалата Барата – първо е заграждението на мечките, а по-нагоре – на вълците. В Барата се намират къщите и огражденията за животните на Сдружение “Семпервива”. Не е препоръчително оттам да се минава без предружител от центъра на СДП “Балкани” или от селото, защото има овчарски кучета, които пазят животните. Ако все пак минете оттам сами, в никакъв случай не ходете към стадата кози и овце.

14. Туристически преход до х. Загаза

Туристическият маршрут с. Стара Кресна – х. Загаза е маркиран, продължителността му е около 5,5 часа, с дължина 26 км.

Хижа Загаза е и изходен пункт за няколко туристически маршрута, като: хижа Синаница, хижа Яворов, хижа Бъндерица, хижа Вихрен през мраморното било на Пирин или Влахини езера.

15. Посещение на парк Тисата

„Тисата“ е резерват, разположен на територията и в близост до северния склон на планина Пирин в южната част на Кресненския пролом. Тисата е създаден с цел опазването на най-голямото естествено находище на дървовидна хвойна не само в България, но и в цяла Европа. През годините след своето създаване резерватът многократно променя територията която заема. Дървета покриват близо 80% от територията на резервата като основен представител на дървесните видове в Тисата е дървовидната хвойна. Тя е защитен растителен вид с произход от Мала Азия. Срещат се дървета от този вид с височина над 20 м. Освен дървовидна хвойна се срещат още дърветата космат дъб, келяв габър, зимен дъб, мъждрян, черен бор и други. Храстите са представени основно от видовете грипа, червена хвойна, драка и жасмин. Животинския свят е представен основно от животни, характерни за най-южните части на Европа. Голям брой видове животни, които са установени в Тисата са рядко срещани в Европа. Срещат се много голям брой птици, поради което резервата заедно с буферната зона и околните местности за обявени за територии с особено значение за орнитологията. Резерватът е една от седемте местности в България, в които се опазват средиземноморските видове испанско каменарче, планински кеклик, скална зидарка, белочела сврачка и черноглава овесарка и други. В Червената книга на България са вписани голям брой животни, които се срещат в Тисата.

16. Посещение на с. Горна Брезница и защитена местност Кучкарника

Това място ще ви изненада и вдъхнови с величествените си вековни чинари. Тук размерът на човека е незначителен с размерите на дърветата. Място където децата могат да поиграят с природата, а възрастните да затаят дъх. Защитена местност „Естествено находище на чинар – Кучкарника“ е от съществено значение за опазването на крайречни чинарови гори (Platanus orientalis) с възраст над 300 години и е с площ над 11 хектара. Още една защитена местност в района – „Естествено находище на чинар – Буйна“, също с цел опазване на чинарови гори с възраст над 300 години, но с площ малко под половин хектар.

От Екоселището до с. Горна Брезница има 16 км. и определено има какво да разгледате. От културно-религиозните обекти, интерес представлява манастира Св. Пророк Илия. В селото има и минерален извор, с температура на водата 36-38^◦С. Подходяща за лечение при белодробни, костно-ставни и кожни заболявания. На хълма на селото, в двора на манастира “Св. Пророк Илия” има стара римска чешма с лековита вода, свидетелстваща за използването на минералните води в Горна Брезница още от древността.

17. Посещение на с. Илинденци

От Екоселището до с. Илинденци ви делят 28 км. В селото всяка година се провежда международен скулптурен симпозиум “Арт Център” – Илинденци. Има изградена маркирана екопътека, започваща от скулптурния симпозиум, преминаваща през скален комплекс “Зандана”, аязмо “Сълзите за убитите”, продължава през невероятни скални образувания и природни забележителности, включва част от пещерите и продължава в територията на Национален парк “Пирин”. Високопланинските езера и пасища формират неповторим пейзаж. Всяка година, в първата събота от месец февруари в селото се провежда Панаир на виното. Обредът включва: посрещане на боговете на виното и плодородието и обявяване на царя на лозята. В селото е центърът на прочутото грозде и вино, произвеждано от него – Керацуда. Сортът е донесен от бежанците от Егейска Македония, заселили се т през 1912 година. Всяко семейство в селото отглежда от 0,5 до 5 декара от този сорт грозде и произвежда вино от него. Народният събор на с. Илинденци, посветен на Илинденско-преображенското въстание, се празнува от 1 до 3 август. Над селото се намира лековит извор, до който е изграден красив параклисен комплекс. Над селото се намират и най-големите на Балканския полуостров мраморни кариери. На 3 километра от селото се намират два завода за преработка на мрамор и производство на мраморни изделия. В селото има над 20 цеха за производство на мраморни изделия.

18. Посещение на туристически обекти в гр. Кресна

До гр. Кресна от Екоселището има 15  км. Част от забележителностите, които може да рзагледате:

• Храм-костница „Св. Иван Рилски” от 1939 г., известен с уникалния си иконостас с ажурна резба. Паметник на културата.
• Останки от античен град „Нейне”, открити край Кресна в м. Хилядница и Рукалото от 1-3 в.
• Кресненските земни пирамиди Мело. В източната част на Кресна, точно срещу гарата се намират почти неизвестните „Кресненски земни пирамиди – Мело”. Тези уникални природни форми представляват красиви пясъчни сипеи. По произход те са сходни с Мелнишките земни пирамиди, но се отличават от тях по липсата си на разнообразие във формите.
• Преди града, на живописен завой на река Струма, се намира паметникът на загиналите в Кресненско-разложкото въстание (1878 г.)

19. Посещение на църква Св. Троица, с. Крупник

С. Крупник се намира на 22 км от Екоселището. Църквата в с. Крупник се намира в югоизточния край на село Крупник, на около 600 м от селската черква в центъра на селото. Разположена е на заравнена тераса, от която се открива прекрасна гледка към цялата Симитлийско-Крупнишка котловина и към входа на Кресненския пролом. Църквата е била катедрала на Крупнишката епископия, по-късно митрополия, съществувала до II половина на XVI век. Разрушена е с потурчването на селото в 1670 година и на нейно място е издигната джамия, която се е срутила през 1904 година от Крупнишкото земетресение, като и до днес личат основите на минарето. В днешно време край църквата е построен параклис „Света Троица“.